Китайските градини: пейзажи назаем

19.05.2014

Китайските градини: пейзажи назаем


Като плод на коренно различна цивилизация,  култура и философия, китайските градини са много различни от европейските. Една често използувана “градинска стратегия” е била да се вземат назаем пейзажи, т.е. да се освободи пространството на  градината към външния пейзаж. Друго много характерно за китайските градини e, че комбинират ландшафт, картини  и стихове: градините с планините, скалите и дърветата в тях имитират начина по който те са отразени в пейзажите, а често в тях има и поетични куплети и надписи.


Композицията на градината е така направена, че посетителят да има усещането, че се движи сред триизмерна картина. Градината е място за самостоятелно или групово съзерцание на природата. Целта е да осигури  духовен подслон за човека, отделна реалност на цялостност и естетично удоволствие,  далеч от всекидневния живот и стреса и близко до истинската същност на човека, до природата.


Освен да  изразят задълбочен поглед върху света и мястото на човека в него, да доставят чисто естетично удоволствие, градините са композирани така че да са удобни да се живее в тях и да им се наслаждава човек. Има места където се приемат гости, наблюдава се луната, свири се музика, рисува се, калиграфира се, пише се, правят се церемонии и тържества, релаксира се и се съзерцава, наблюдават се сезонни цветя, яде се навън....


Композиция на китайската градина

Реалната големина на градината е била по-маловажна от преживяването, което тя създава. Дори и малки градини са така проектирани, че човек всъщност да не може да прецени реалната им големина. В градината посетителя се води от дизайна:  пътека, алея, мост, тунел, павилион, кула така че да се движи към определени точки за наблюдение. Китайската  градина не може да се види и изучи изцяло от една точка, тя се състои от отделни части , често изолирани които трябва да се откриват постепенно и посетителя да им се наслаждава докато се разхожда в градината, следвайки пътеките, минавайки пред тунели, достигайки павилион от които се открива страхотна гледка. Целта на градината е да въздействува върху всички сетива;  визуално се разкриват последователно приятни изненади, да има текстури, които се нуждаят от докосване, аромати на цветове и кори, шум на листа и вода.


Целта при проектирането на китайската градина е тя да е завършена, да има единство и съгласуваност, нищо да не липсва, независимо колко е малка, както и да няма нищо излишно, ако е  голяма. В градините се използуват “скриването” и “разкриването” за да се създаде чувство на мистерия, използуват се любопитството, чудото, изненадата. Те се постигат чрез асиметрия, липса на прави линии и изненадващи промени на перспективата чрез коридори и алеи Според градинските стратегии, градината не бива да се вижда изцяло още от входа, от началото. Затова хълм, стена или гъсталак се използуват да я скрият и разкриването да стане стъпка по стъпка. Алея води към скритата част позволявайки само частичен поглед... Неспособен да установи реалната големина на градината, посетителят има усещането за неограничено пространство и безкрайни серии от нови възможни сцени при повторни посещения.


Дори и най-малките градини  наподобяват видовете и странностите на природата, според китайците, колкото по-малка на размер репрезантацията на природата, толкова по-магически и митични качества има. Скалите и камъните символизират планините, потоците  са реки, басейните – езера, храстите символизират гори, площите покрити с мъх – равнините, има и миниатюрини дървета.


Елементи на градината

За китайското изкуство е важна спонтанността, която в градинския дизайн се изразява от камъните със специфична форма. Те  са използуват едновременно като "скелет" на градината  и като скулптури. Има два вида скали: легнали и изправени. Първите са струпани за да направят хълмове и планини. По-големите вертикални и с по-интересна форма камъни са били смятани за паметници, статуи, обелиски, които израстват естествено от обкръжението си. Избирането и ситуирането на камъните на правилното място е било обикновено бавен процес.


Мекотата на водата уравновесява твърдостта на скалите, и едновременно с това отразява постоянно променящото се небе. Освен това водата в градината символизира и огледалния принцип. Според китайците огледалото отразява спокойствието на вселената и цялостта, символ е на будния, чист ум. Обикновено в градината има централно езеро и няколко излизащи от него потока. Златните рибки и мандаринската патица са най-често отглеждащата се в тях флора.


Растенията в градината също се използуват като символи. Тъй като бамбука  представлява силен, но гъвкав характер,  се използува във всяка традиционна китайска градина. Боровете символизират дълголетие, постоянство, упоритост и достойнство. Лотуса символизира чистота. Цъфтящата слива е един от най-важните аспекти на китайската градина, представлява обновяване и сила на волята. Хризантемата символизира великолепие, божура - богатсвото и силата,  а банановите дървета се използуват заради приятното им шумолене по време на вятър.


Настилките в градината включват както сложни и богати десени, така и семпла опесъчена настилка.Архитектурата на градината се състои най-вече от павилиони и  от външни и вътрешни стени.


Разнообразието от декоративни елементи подчертават и засилват ефекта на градината. Има решетъчни отвори, калиграфирани в скалите и стените надписи. Ландшфтни прозорци рамкират изгледи в градината, като формата на отвора служи като рамка на “взетия  назаем” пейзаж отвъд стената По този начин се обогатява градинския пейзаж като се рамкира реалния ландшафт извън пределите на градината в илюзорна “картина” вътре в градината.